Денят преваля,
небето сивее,
от облаци скрито.
В здрача размиват се
форми и граници.
Унесен в покоя на
стихващия град,
самотен крачи човекът.
А мисълта полита
далече, далече...
Начало и край
се преплитат в безкрая.
Аз съм тук, ти си там
и самотно е вече морето.
Но студ не усещам,
аз знам,
че ме чака
и утре зората,
възкръснала от ада
на душата гореща.
Кога или как -
не искам да зная,
но тук ще се върне
за мен светлината.
© Росица Малчева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
