в златно и червено
Есента събира мъката си във листо,
рисува я със златно и червено...
А с него кипри се само дърво -
окапаха и плодовете му без време...
Как никой не посмя да му разкаже,
че с болка чужда трудно се живее,
че в тази пъстра дреха даже
не би се скрила птица да се сгрее...
Че Вятърът във миг ще разпилее
привидната, първична красота!
И истински дървото ще голее...
А колко е далече Пролетта!...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Неделина Кабаиванова Todos los derechos reservados
да душата ти е жива за тази красота-есента. макар понякога есента да води и онази меланхолия със себе си. твориш с много чувства,което не може да не предизвика възхита у мен ! поздравявам те и те прегръщам ! 
