в златно и червено

Poetry » Other

1K 0 10

Есента събира мъката си във листо,

рисува я със златно и червено...

А с него кипри се само дърво -

окапаха и плодовете му без време...

Как никой не посмя да му разкаже,

че с болка чужда трудно се живее,

че в тази пъстра дреха даже

не би се скрила птица да се сгрее...

Че Вятърът във миг ще разпилее

привидната, първична красота!

И истински дървото ще голее...

А колко е далече Пролетта!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765 (Ани Монева)

Ами никой не разказва, просто се случва и все така до пролетта.
Поздрав за стиха!

2008-10-22T08:44:11+03:00
враната (Маргарита Василева)

Ех Чародейке...Хубаво!

2008-09-10T22:55:52+03:00
magnum (Венцислав Янакиев)

умееш да рисуваш с думите Чародейке да душата ти е жива за тази красота-есента. макар понякога есента да води и онази меланхолия със себе си. твориш с много чувства,което не може да не предизвика възхита у мен ! поздравявам те и те прегръщам !

2008-09-10T17:47:45+03:00
aLmA_mUeRtA (Ив)

Обожавам есента! Много красив стих! Много!

2008-09-10T16:13:50+03:00
feia (Вилдан Сефер)

В оголването също има някакъв смисъл...

2008-09-09T20:53:07+03:00