9 сент. 2008 г., 00:42

в златно и червено

1K 0 10

 

 

Есента събира мъката си във листо,

рисува я със златно и червено...

А с него кипри се само дърво -

окапаха и плодовете му без време...

             

Как никой не посмя да му разкаже,

че с болка чужда трудно се живее,

че в тази пъстра дреха даже

не би се скрила птица да се сгрее...

 

Че Вятърът във миг ще разпилее

привидната, първична красота!

И истински дървото ще голее...

 

А колко е далече Пролетта!...

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Неделина Кабаиванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ами никой не разказва, просто се случва и все така до пролетта.
    Поздрав за стиха!
  • Ех Чародейке...Хубаво!
  • умееш да рисуваш с думите Чародейке да душата ти е жива за тази красота-есента. макар понякога есента да води и онази меланхолия със себе си. твориш с много чувства,което не може да не предизвика възхита у мен ! поздравявам те и те прегръщам !
  • Обожавам есента! Много красив стих! Много!
  • В оголването също има някакъв смисъл...

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...