9.09.2008 г., 0:42 ч.

в златно и червено 

  Поезия » Друга
835 0 10

 

 

Есента събира мъката си във листо,

рисува я със златно и червено...

А с него кипри се само дърво -

окапаха и плодовете му без време...

             

Как никой не посмя да му разкаже,

че с болка чужда трудно се живее,

че в тази пъстра дреха даже

не би се скрила птица да се сгрее...

 

Че Вятърът във миг ще разпилее

привидната, първична красота!

И истински дървото ще голее...

 

А колко е далече Пролетта!...

 

 

 

 

 

 

 

 

© Неделина Кабаиванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ами никой не разказва, просто се случва и все така до пролетта.
    Поздрав за стиха!
  • Ех Чародейке...Хубаво!
  • умееш да рисуваш с думите Чародейке да душата ти е жива за тази красота-есента. макар понякога есента да води и онази меланхолия със себе си. твориш с много чувства,което не може да не предизвика възхита у мен ! поздравявам те и те прегръщам !
  • Обожавам есента! Много красив стих! Много!
  • В оголването също има някакъв смисъл...
  • Че Вятърът във миг ще разпилее
    привидната, първична красота!

    Не свикнах с есента...
    Боледувам от лято...
  • Разкошен стих!!!Поздрави!!!
  • Много хубав стих и красива метафора!!!
    И все пак ще дойде пролетта! Прегръдки за теб!
  • Красиво!
  • Есента събира мъката си във листо...
    тъжен сезон е есента...а може да бъде и толкова топла и красива...
    прегръщам те с обич, мила Неделина...за красивите поетични багри...
Предложения
: ??:??