В зоната на здрача...
(експромт)
О, моя мила Любов някогашна,
ти колко ли тъй ще изтраеш,
че в тази действителност страшна –
си забравила и да мечтаеш!...
Забравила си да си щастлива,
животът дори не те радва,
а със мисли се трудно заспива –
уж живееш, но само за хляба...
... О моя слабост от дни някогашни
пак да мечтаеш ще те науча,
понеже, вярвай ми, страшно е важно –
и тогава Животът отново се случва!...
05.2021.
© Коста Качев Todos los derechos reservados