В зоната на здрача...
(експромт)
О, моя мила Любов някогашна,
ти колко ли тъй ще изтраеш,
че в тази действителност страшна –
си забравила и да мечтаеш!...
Забравила си да си щастлива,
животът дори не те радва,
а със мисли се трудно заспива –
уж живееш, но само за хляба...
... О моя слабост от дни някогашни
пак да мечтаеш ще те науча,
понеже, вярвай ми, страшно е важно –
и тогава Животът отново се случва!...
05.2021.
© Коста Качев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
