8 jun 2019, 17:42

Важен?

  Poesía » Civil
956 0 0

Тъй е важен!
Не звъни, а пее...
Понякога само вибрира, а
живота ни контролира.
Калкулира,
фотографира,
времето прогнозира,
хора събира на по бира.
Приятелите ни подбира,
настроенията ни подразбира.
Скъсява разстояния,
изпълнява желания,
изпраща послания и 
благопожелания.
Тъй е важен!
Сканира, складира, датира!
С припечелените ни левчета дори банкира.
С новини актуални ни информира,
събития режисира,
филми за тях прожектира,
музика даже композира.
Респектира!

 

Тъй ли е важен?
Ако електронна отрова ни инжектира?
Ако това върху обичните ни хора рефлектира?
Ако тайно ни разболява и нервира?
Ако вместо нас, той планира?
Ако от близост ни лишава,
тогава какво става?
Далеч ли е времето да ни клонира и
всеки ден нещо човешко да умира?
Тъй ли е важен,
че да не можем
до истината да се доберем?
Хайде да направим разни проби,
той на нас или ние на него сме роби!
Да се спрем,
да разберем,
да изберем!
Щетите до минимум да доведем!
Да не сме пленени, 
нито пристрастени!
Просто да бъдем решени -
силно да обявим по микрофон -
внимавайте със своя... телефон!
ЗримА

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Zlatka Аndonova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...