4 jul 2019, 23:06

Важен урок

2.6K 2 11

Сложно нещо е това,

да разкажеш със слова,

как така от враг „жесток“

учиш важен ти урок.

 

Имало едно врабче,

мъничко като щурче,

дето сутрин, чик-чирик,

дразнел котарак ленив.

Често дърпал му мустака,

скачал смело по тумбака,

силно му крещял в ухото,

без да мисли то за злото.

Котьо дълго го търпял,

в щуротиите видял

непослушното врабче,

как „шамари ще яде“.

 

В ден горещ  на припек в двора,

надалеч от всички хора,

дремел старият писан,

а зад него  врабчо сам

на опашката  къделя

се люлеел и се смеел,

колко силен  е и смел,

същи акробат умел.

Изведнъж от малинака

чул се странен шум... изквакан,

нещо страшно, спотоено,

там проблеснало в зелено.

Скокнал  нашият юнак,

где да бяга, спънал крак

и вместо̀ да излети,

зад котанчо той се скрил.

 

Що е станало, познайте...

Врабчо бързо осъзнал се,

че най-страшният му враг

всъщност е приятел...  драг.

 

04.07.2019г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

8 Puesto

Comentarios

Comentarios

  • Сладурско!
  • Благодаря, Йоана!
  • Много хубаво - история, изведена поука! Но може би

    „Имало един врабец,
    мъничък като щурец“

    вместо

    „Имало едно врабче,
    мъничко като щурче“,

    за да се съчетае с „дразнел, …, дърпал, …, скачал, …, крещял“.

    (И съответно „без да мисли той за злото“).
  • Благодаря, Светулчице!
  • Врабчето прилича много на днешните дечица, а Котанчо е снизходителен, май че е домашен любимец.😀 Подкрепям ги!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...