Важен урок
Сложно нещо е това,
да разкажеш със слова,
как така от враг „жесток“
учиш важен ти урок.
Имало едно врабче,
мъничко като щурче,
дето сутрин, чик-чирик,
дразнел котарак ленив.
Често дърпал му мустака,
скачал смело по тумбака,
силно му крещял в ухото,
без да мисли то за злото.
Котьо дълго го търпял,
в щуротиите видял
непослушното врабче,
как „шамари ще яде“.
В ден горещ на припек в двора,
надалеч от всички хора,
дремел старият писан,
а зад него врабчо сам
на опашката къделя
се люлеел и се смеел,
колко силен е и смел,
същи акробат умел.
Изведнъж от малинака
чул се странен шум... изквакан,
нещо страшно, спотоено,
там проблеснало в зелено.
Скокнал нашият юнак,
где да бяга, спънал крак
и вместо̀ да излети,
зад котанчо той се скрил.
Що е станало, познайте...
Врабчо бързо осъзнал се,
че най-страшният му враг
всъщност е приятел... драг.
04.07.2019г.
© Таня Мезева All rights reserved.
