Живее ми се с тебе, вакуумирано.

От хаоса за миг да се отлъчим! 

Без въздух много пъти сме умирали, 

но нека на клишето се опълчим! 

На личния комфорт и периметъра,

че видиш ли - е важна свободата,

потребна на човека за катетър, 

през който се оттича самота... 

Напротив! Ще робуваме на нуждата, 

след толкова тъга и безлюбовие, 

понеже все един без друг сме се събуждали 

в болезнена реалност и агония... 

Аз вече забранявам на душата си, 

космически без твоята да скита 

в една невакуумирана достатъчност, 

където две планети се обичат! 

©тихопат. 

Данаил Антонов  

27.08.2023