2.09.2023 г., 23:30

Вакуумирани

417 1 0

Живее ми се с тебе, вакуумирано.

От хаоса за миг да се отлъчим! 

Без въздух много пъти сме умирали, 

но нека на клишето се опълчим! 

На личния комфорт и периметъра,

че видиш ли - е важна свободата,

потребна на човека за катетър, 

през който се оттича самота... 

Напротив! Ще робуваме на нуждата, 

след толкова тъга и безлюбовие, 

понеже все един без друг сме се събуждали 

в болезнена реалност и агония... 

Аз вече забранявам на душата си, 

космически без твоята да скита 

в една невакуумирана достатъчност, 

където две планети се обичат! 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов  

27.08.2023

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...