2.09.2023 г., 23:30

Вакуумирани

414 1 0

Живее ми се с тебе, вакуумирано.

От хаоса за миг да се отлъчим! 

Без въздух много пъти сме умирали, 

но нека на клишето се опълчим! 

На личния комфорт и периметъра,

че видиш ли - е важна свободата,

потребна на човека за катетър, 

през който се оттича самота... 

Напротив! Ще робуваме на нуждата, 

след толкова тъга и безлюбовие, 

понеже все един без друг сме се събуждали 

в болезнена реалност и агония... 

Аз вече забранявам на душата си, 

космически без твоята да скита 

в една невакуумирана достатъчност, 

където две планети се обичат! 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов  

27.08.2023

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...