Sep 2, 2023, 11:30 PM

Вакуумирани

  Poetry » Love
413 1 0

Живее ми се с тебе, вакуумирано.

От хаоса за миг да се отлъчим! 

Без въздух много пъти сме умирали, 

но нека на клишето се опълчим! 

На личния комфорт и периметъра,

че видиш ли - е важна свободата,

потребна на човека за катетър, 

през който се оттича самота... 

Напротив! Ще робуваме на нуждата, 

след толкова тъга и безлюбовие, 

понеже все един без друг сме се събуждали 

в болезнена реалност и агония... 

Аз вече забранявам на душата си, 

космически без твоята да скита 

в една невакуумирана достатъчност, 

където две планети се обичат! 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов  

27.08.2023

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...