Sep 2, 2023, 11:30 PM

Вакуумирани

  Poetry » Love
418 1 0

Живее ми се с тебе, вакуумирано.

От хаоса за миг да се отлъчим! 

Без въздух много пъти сме умирали, 

но нека на клишето се опълчим! 

На личния комфорт и периметъра,

че видиш ли - е важна свободата,

потребна на човека за катетър, 

през който се оттича самота... 

Напротив! Ще робуваме на нуждата, 

след толкова тъга и безлюбовие, 

понеже все един без друг сме се събуждали 

в болезнена реалност и агония... 

Аз вече забранявам на душата си, 

космически без твоята да скита 

в една невакуумирана достатъчност, 

където две планети се обичат! 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов  

27.08.2023

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...