Вали!!!
вали!!!
Навън започна да вали,
а едно момче свенливо
в длани тихо скри
любовта си мълчаливо.
Той бегло бе видял
през всички милиони
капки звезден прах,
как тя ветровете гони.
Навън все още си вали,
а момчето в суетата
на една мечта мълчи,
то заглушава сетивата.
И не признава и за миг
къс от хилядите чувства.
Как копнее за финал,
в който устните ù вкусва!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© ДИВИЯТ КОН Todos los derechos reservados
