Вали!!!
вали!!!
Навън започна да вали,
а едно момче свенливо
в длани тихо скри
любовта си мълчаливо.
Той бегло бе видял
през всички милиони
капки звезден прах,
как тя ветровете гони.
Навън все още си вали,
а момчето в суетата
на една мечта мълчи,
то заглушава сетивата.
И не признава и за миг
къс от хилядите чувства.
Как копнее за финал,
в който устните ù вкусва!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ДИВИЯТ КОН Все права защищены
