Вали!!!
вали!!!
Навън започна да вали,
а едно момче свенливо
в длани тихо скри
любовта си мълчаливо.
Той бегло бе видял
през всички милиони
капки звезден прах,
как тя ветровете гони.
Навън все още си вали,
а момчето в суетата
на една мечта мълчи,
то заглушава сетивата.
И не признава и за миг
къс от хилядите чувства.
Как копнее за финал,
в който устните ù вкусва!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ДИВИЯТ КОН Всички права запазени
