Вали
Вали ме тъжен дъжд,
Вали ме и не спира.
Душата ми – и тя вали,
Черни облачета сбира.
Сгуших се във подслон,
Като жално куче се увих.
Няма ли някой тук?
Разболявам се...апчих!
Пак съм си самичка!
Както винаги си е било...
Куче от никой се не плаши,
Макар останало само.
Стига! Поемам пътя нов...
ала виждам нечии следи...
Те напомнят – вънка не,
Но във теб вали...вали...
4.02.2016г.
© l.panterrra Todos los derechos reservados