5 февр. 2016 г., 20:40

Вали

1.3K 0 3

Вали

 

 

Вали ме тъжен дъжд,

Вали ме и не спира.

Душата ми – и тя вали,

Черни облачета сбира.

 

Сгуших се във подслон,

Като жално куче се увих.

Няма ли някой тук?

Разболявам се...апчих!

 

Пак съм си самичка!

Както винаги си е било...

Куче от никой се не плаши,

Макар останало само.

 

Стига! Поемам пътя нов...

ала виждам нечии следи...

Те напомнят – вънка не,

Но във теб вали...вали...

 

4.02.2016г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© l.panterrra Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...