Вали
Вали ме тъжен дъжд,
Вали ме и не спира.
Душата ми – и тя вали,
Черни облачета сбира.
Сгуших се във подслон,
Като жално куче се увих.
Няма ли някой тук?
Разболявам се...апчих!
Пак съм си самичка!
Както винаги си е било...
Куче от никой се не плаши,
Макар останало само.
Стига! Поемам пътя нов...
ала виждам нечии следи...
Те напомнят – вънка не,
Но във теб вали...вали...
4.02.2016г.
© l.panterrra All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
