5.02.2016 г., 20:40 ч.

Вали 

  Поезия » Друга
765 0 3

Вали

 

 

Вали ме тъжен дъжд,

Вали ме и не спира.

Душата ми – и тя вали,

Черни облачета сбира.

 

Сгуших се във подслон,

Като жално куче се увих.

Няма ли някой тук?

Разболявам се...апчих!

 

Пак съм си самичка!

Както винаги си е било...

Куче от никой се не плаши,

Макар останало само.

 

Стига! Поемам пътя нов...

ала виждам нечии следи...

Те напомнят – вънка не,

Но във теб вали...вали...

 

4.02.2016г.

 

© l.panterrra Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??