perov (Валдемар)
83 96
31 may 2014, 12:48  

Вали, вали... 

  Poesía » De amor
530 0 3

 

Отидоха си много хора,

все колеги и приятели добри,

а времето навън е болно

и все вали, вали, вали...

 

И си мисля за наближаващия ден,

който безчувствен ще ни раздели,

знам, ще е много мрачен и студен

от затръшнатите между нас врати...

 

Навън небето ще се срине,

птиците ще умрат във мен,

без песните си ще загинат

от духа ми, вътре вледенен...

 

В гърдите ми ще зейне рана,

с ръцете ти  ще я притискам -

но с кои ръце? Нали те няма!

Не! И да помисля аз  не искам!

 

Ти си още тук, нали те срещам,

а нощем си ми видението в здрача,

което тъй неистово прегръщам

и на чието топло рамо плача...

 

Душата ми, превърната във фризер,

от твоето присъствие възкръсва...

Остани до мен! Не си отивай!

Не съм вярващ, но се кръстя...!

 

 

 

© Валдемар Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??