Вали, вали...
Отидоха си много хора,
все колеги и приятели добри,
а времето навън е болно
и все вали, вали, вали...
И си мисля за наближаващия ден,
който безчувствен ще ни раздели,
знам, ще е много мрачен и студен
от затръшнатите между нас врати...
Навън небето ще се срине,
птиците ще умрат във мен,
без песните си ще загинат
от духа ми, вътре вледенен...
В гърдите ми ще зейне рана,
с ръцете ти ще я притискам -
но с кои ръце? Нали те няма!
Не! И да помисля аз не искам!
Ти си още тук, нали те срещам,
а нощем си ми видението в здрача,
което тъй неистово прегръщам
и на чието топло рамо плача...
Душата ми, превърната във фризер,
от твоето присъствие възкръсва...
Остани до мен! Не си отивай!
Не съм вярващ, но се кръстя...!
© Валдемар All rights reserved.
