Вали, вали...
Отидоха си много хора,
все колеги и приятели добри,
а времето навън е болно
и все вали, вали, вали...
И си мисля за наближаващия ден,
който безчувствен ще ни раздели,
знам, ще е много мрачен и студен
от затръшнатите между нас врати...
Навън небето ще се срине,
птиците ще умрат във мен,
без песните си ще загинат
от духа ми, вътре вледенен...
В гърдите ми ще зейне рана,
с ръцете ти ще я притискам -
но с кои ръце? Нали те няма!
Не! И да помисля аз не искам!
Ти си още тук, нали те срещам,
а нощем си ми видението в здрача,
което тъй неистово прегръщам
и на чието топло рамо плача...
Душата ми, превърната във фризер,
от твоето присъствие възкръсва...
Остани до мен! Не си отивай!
Не съм вярващ, но се кръстя...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валдемар Всички права запазени
