24 sept 2009, 11:30

Вампирска песен

  Poesía » Otra
823 0 2

Дойде и този миг – да кажа:
“Не бих желала да те виждам!”,
очите вкъщи да забравя,
да се отуча да ти пиша!

И знаеш ли какво? В душата
да свирнеш с устни – като вятър
ще ти отвърне тишината,
на панти ще люлей вратата.

И ми е пусто, и спокойно.
Дори и песен бих запяла.
Тъй както в гробището – странно,
но всичко с пепел се навява.

И ако искаш да се върна
(макар че хич не ми се вярва),
не бих се смяла; ще посърна;
ще скочи нещо в мен умряло.

Ще ревне със вампирска песен,
гръдта ще раздере със зъби,
в лицето за да те погледне,
без думи за да те осъди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...