Вампирска песен
Дойде и този миг – да кажа:
“Не бих желала да те виждам!”,
очите вкъщи да забравя,
да се отуча да ти пиша!
И знаеш ли какво? В душата
да свирнеш с устни – като вятър
ще ти отвърне тишината,
на панти ще люлей вратата.
И ми е пусто, и спокойно.
Дори и песен бих запяла.
Тъй както в гробището – странно,
но всичко с пепел се навява.
И ако искаш да се върна
(макар че хич не ми се вярва),
не бих се смяла; ще посърна;
ще скочи нещо в мен умряло.
Ще ревне със вампирска песен,
гръдта ще раздере със зъби,
в лицето за да те погледне,
без думи за да те осъди.
© Павлина Гатева All rights reserved.
