Мимче (Милена) Мимче (Милена)
1 38
12 ene 2011, 15:39

Вчерашен ден

  Poesía » Otra
960 0 2

Там, навръх тротоара,

самотен и тъжен,

бавен и с пепел под ноктите,

със мечти натоварен,

с празни джобове

говори си с котките

моят вчерашен ден.

 

Докога ли ще чака?

И кого чака? Мен?

Да, бе! Точно пък мен ли?! Едва ли!

Ние бяхме заедно вече!

Цял ден с него прекарах.

Миг по миг изживян.

И го изпратих. До тротоара.

 

Скривам се. Тръгва си.

Разбрал е, че няма да дойда.

И знае - не бива назад

да се връщаме.

И все пак...

Когато било ни е хубаво...

все се обръщаме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0