Мимче (Милена)
38 276
Jan 12, 2011, 3:39 PM

Вчерашен ден 

  Poetry » Other
661 0 2

Там, навръх тротоара,

самотен и тъжен,

бавен и с пепел под ноктите,

със мечти натоварен,

с празни джобове

говори си с котките

моят вчерашен ден.

 

Докога ли ще чака?

И кого чака? Мен?

Да, бе! Точно пък мен ли?! Едва ли!

Ние бяхме заедно вече!

Цял ден с него прекарах.

Миг по миг изживян.

И го изпратих. До тротоара.

 

Скривам се. Тръгва си.

Разбрал е, че няма да дойда.

И знае - не бива назад

да се връщаме.

И все пак...

Когато било ни е хубаво...

все се обръщаме.

© Милена All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??