12 янв. 2011 г., 15:39
Там, навръх тротоара,
самотен и тъжен,
бавен и с пепел под ноктите,
със мечти натоварен,
с празни джобове
говори си с котките
моят вчерашен ден.
Докога ли ще чака?
И кого чака? Мен?
Да, бе! Точно пък мен ли?! Едва ли!
Ние бяхме заедно вече!
Цял ден с него прекарах. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация