Вчерашен ден
Там, навръх тротоара,
самотен и тъжен,
бавен и с пепел под ноктите,
със мечти натоварен,
с празни джобове
говори си с котките
моят вчерашен ден.
Докога ли ще чака?
И кого чака? Мен?
Да, бе! Точно пък мен ли?! Едва ли!
Ние бяхме заедно вече!
Цял ден с него прекарах.
Миг по миг изживян.
И го изпратих. До тротоара.
Скривам се. Тръгва си.
Разбрал е, че няма да дойда.
И знае - не бива назад
да се връщаме.
И все пак...
Когато било ни е хубаво...
все се обръщаме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Всички права запазени
