26 sept 2007, 9:24

Вдъхновение

  Poesía
1.1K 0 22
Вдъхновение ме следва. Все до мен върви.
С мечтание... И с друго измерение.
И все си мисля: Съчувствието си свери
в елементарните неща! Дори с опиянение.

Не е пристрастно. Не иска да ме заслепи.
Родено е сред чудеса. И с страст мъчителна.
На безцветните, иска цветност да дари!
И Светая Светих е. И жертва изкупителна!

С присъствие невидимо. Как играе по ръба!
С разголена душа. Отново, отново плува!
Искрено намига. Да, център на света!
И е... на страната на Живота... за да струва!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...