Вдъхновение
Вдъхновение ме следва. Все до мен върви.
С мечтание... И с друго измерение.
И все си мисля: Съчувствието си свери
в елементарните неща! Дори с опиянение.
Не е пристрастно. Не иска да ме заслепи.
Родено е сред чудеса. И с страст мъчителна.
На безцветните, иска цветност да дари!
И Светая Светих е. И жертва изкупителна!
С присъствие невидимо. Как играе по ръба!
С разголена душа. Отново, отново плува!
Искрено намига. Да, център на света!
И е... на страната на Живота... за да струва!!!
С мечтание... И с друго измерение.
И все си мисля: Съчувствието си свери
в елементарните неща! Дори с опиянение.
Не е пристрастно. Не иска да ме заслепи.
Родено е сред чудеса. И с страст мъчителна.
На безцветните, иска цветност да дари!
И Светая Светих е. И жертва изкупителна!
С присъствие невидимо. Как играе по ръба!
С разголена душа. Отново, отново плува!
Искрено намига. Да, център на света!
И е... на страната на Живота... за да струва!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
