17 ene 2012, 19:39

Вдъхновение

  Poesía » Otra
511 0 1

Вдъхновение.

Къде си ти?

Кой ли вятър те открадна?

Кое ли слънце те стопи?

 

Пролетта се отразява в черно-бели огледала.

Любовта се спъва в дрипите си.

Вярата застина в гърдите ми.

 

Вдъхновение.

Ти преобразяваш болката.

Ти озвучаваш тишината.

Даваш вкус на калта.

 

Отдавна те няма.

Затова все горчив ми е шоколадът.

Все досадна ми е хубостта. Тъй тежка е музиката.

 

Вдъхновение.

Живот във вените на младите.

Усмивката на старите любовници.

Хлябът на гладните.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антония Спирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...