Вдъхновение
513
0
1
Вдъхновение.
Къде си ти?
Кой ли вятър те открадна?
Кое ли слънце те стопи?
Пролетта се отразява в черно-бели огледала.
Любовта се спъва в дрипите си.
Вярата застина в гърдите ми.
Вдъхновение.
Ти преобразяваш болката.
Ти озвучаваш тишината.
Даваш вкус на калта.
Отдавна те няма.
Затова все горчив ми е шоколадът.
Все досадна ми е хубостта. Тъй тежка е музиката.
Вдъхновение.
Живот във вените на младите.
Усмивката на старите любовници.
Хлябът на гладните.
© Антония Спирова All rights reserved.
