Jan 17, 2012, 7:39 PM

Вдъхновение 

  Poetry » Other
393 0 1

Вдъхновение.

Къде си ти?

Кой ли вятър те открадна?

Кое ли слънце те стопи?

 

Пролетта се отразява в черно-бели огледала.

Любовта се спъва в дрипите си.

Вярата застина в гърдите ми.

 

Вдъхновение.

Ти преобразяваш болката.

Ти озвучаваш тишината.

Даваш вкус на калта.

 

Отдавна те няма.

Затова все горчив ми е шоколадът.

Все досадна ми е хубостта. Тъй тежка е музиката.

 

Вдъхновение.

Живот във вените на младите.

Усмивката на старите любовници.

Хлябът на гладните.

© Антония Спирова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??