17 янв. 2012 г., 19:39

Вдъхновение

514 0 1

Вдъхновение.

Къде си ти?

Кой ли вятър те открадна?

Кое ли слънце те стопи?

 

Пролетта се отразява в черно-бели огледала.

Любовта се спъва в дрипите си.

Вярата застина в гърдите ми.

 

Вдъхновение.

Ти преобразяваш болката.

Ти озвучаваш тишината.

Даваш вкус на калта.

 

Отдавна те няма.

Затова все горчив ми е шоколадът.

Все досадна ми е хубостта. Тъй тежка е музиката.

 

Вдъхновение.

Живот във вените на младите.

Усмивката на старите любовници.

Хлябът на гладните.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антония Спирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...