17 янв. 2012 г., 19:39

Вдъхновение

518 0 1

Вдъхновение.

Къде си ти?

Кой ли вятър те открадна?

Кое ли слънце те стопи?

 

Пролетта се отразява в черно-бели огледала.

Любовта се спъва в дрипите си.

Вярата застина в гърдите ми.

 

Вдъхновение.

Ти преобразяваш болката.

Ти озвучаваш тишината.

Даваш вкус на калта.

 

Отдавна те няма.

Затова все горчив ми е шоколадът.

Все досадна ми е хубостта. Тъй тежка е музиката.

 

Вдъхновение.

Живот във вените на младите.

Усмивката на старите любовници.

Хлябът на гладните.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антония Спирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...