28 ago 2008, 8:41

Вдъхновението... ?

  Poesía » Otra
1.2K 0 1

Да намериш нещо,
което те вдъхновява,
понякога е толкова 
трудно и сложно,
че понякога си мисля,
че е дори невъзможно.


Редиш думи,
отчаяни слова...
И в миг се  просто убеждаваш,
че те нищо не струват..

 И идва  моментът, в който
 започваш да вярваш,
че всичко е напълно безсмислено
след като дори не можеш да пишеш,
а думите не идват и не идват... 

И се питаш: „Защо стана така?
И в кой е вината?...
Къде изчезна всичко?!"
А вятърът отвява и
секундите, и годините...

И след толкова време...
се събуждаш -
Без мечти и спомени...
И се питаш кой си, какъв си...

А вдъхновението все така
не идва и не идва...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светла Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...