28 ago 2008, 8:41

Вдъхновението... ?

  Poesía » Otra
1.2K 0 1

Да намериш нещо,
което те вдъхновява,
понякога е толкова 
трудно и сложно,
че понякога си мисля,
че е дори невъзможно.


Редиш думи,
отчаяни слова...
И в миг се  просто убеждаваш,
че те нищо не струват..

 И идва  моментът, в който
 започваш да вярваш,
че всичко е напълно безсмислено
след като дори не можеш да пишеш,
а думите не идват и не идват... 

И се питаш: „Защо стана така?
И в кой е вината?...
Къде изчезна всичко?!"
А вятърът отвява и
секундите, и годините...

И след толкова време...
се събуждаш -
Без мечти и спомени...
И се питаш кой си, какъв си...

А вдъхновението все така
не идва и не идва...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светла Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...