28.08.2008 г., 8:41

Вдъхновението... ?

1.2K 0 1

Да намериш нещо,
което те вдъхновява,
понякога е толкова 
трудно и сложно,
че понякога си мисля,
че е дори невъзможно.


Редиш думи,
отчаяни слова...
И в миг се  просто убеждаваш,
че те нищо не струват..

 И идва  моментът, в който
 започваш да вярваш,
че всичко е напълно безсмислено
след като дори не можеш да пишеш,
а думите не идват и не идват... 

И се питаш: „Защо стана така?
И в кой е вината?...
Къде изчезна всичко?!"
А вятърът отвява и
секундите, и годините...

И след толкова време...
се събуждаш -
Без мечти и спомени...
И се питаш кой си, какъв си...

А вдъхновението все така
не идва и не идва...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...