Aug 28, 2008, 8:41 AM

Вдъхновението... ?

  Poetry » Other
1.2K 0 1

Да намериш нещо,
което те вдъхновява,
понякога е толкова 
трудно и сложно,
че понякога си мисля,
че е дори невъзможно.


Редиш думи,
отчаяни слова...
И в миг се  просто убеждаваш,
че те нищо не струват..

 И идва  моментът, в който
 започваш да вярваш,
че всичко е напълно безсмислено
след като дори не можеш да пишеш,
а думите не идват и не идват... 

И се питаш: „Защо стана така?
И в кой е вината?...
Къде изчезна всичко?!"
А вятърът отвява и
секундите, и годините...

И след толкова време...
се събуждаш -
Без мечти и спомени...
И се питаш кой си, какъв си...

А вдъхновението все така
не идва и не идва...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....