Aug 28, 2008, 8:41 AM

Вдъхновението... ?

  Poetry » Other
1.2K 0 1

Да намериш нещо,
което те вдъхновява,
понякога е толкова 
трудно и сложно,
че понякога си мисля,
че е дори невъзможно.


Редиш думи,
отчаяни слова...
И в миг се  просто убеждаваш,
че те нищо не струват..

 И идва  моментът, в който
 започваш да вярваш,
че всичко е напълно безсмислено
след като дори не можеш да пишеш,
а думите не идват и не идват... 

И се питаш: „Защо стана така?
И в кой е вината?...
Къде изчезна всичко?!"
А вятърът отвява и
секундите, и годините...

И след толкова време...
се събуждаш -
Без мечти и спомени...
И се питаш кой си, какъв си...

А вдъхновението все така
не идва и не идва...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...