7 dic 2016, 13:54

Вдъхновено презрение

768 0 5

 - Удобно ли ти е в палтенцето от его, зави ли се добре? 

Преметна ли и шалчето над него? Навънка духат силни ветрове..?     

 

- Едва се различаваш сред тълпата, навлечена с кожуси от лъжи. 

Вървиш наравно с тях и се оплакваш, в устата ти са все пари.  

 

- А уж отворил си очите, но нищичко наоколо не виждаш.

Не искаш и да ме попиташ, потъвайки в лъжи!

 

- Навярно ти горчи в устата цигарата забрава.

Ти докога ще се оплиташ, това не те ли задушава? 

 

- Събираш камъни по пътя, с които да се пазиш от злини, 

едвам се движиш и залиташ, че всеки камък ти тежи. 

 

- Помъкнал си една торба заблуди, и гордо носиш я на рамене,

но охкаш, пъшкаш, много ти е трудно да носиш "чужди" грехове.

 

- Джобовете тежат ти много, напълнил си ги с каменна отрова, 

която знам, че няма да изхвърлиш, нима ще я замъкнеш в гроба?.. 

 

- Отровата е суетата, от малък дето я отглеждаш.

Така заместваш красотата, но си я пазиш тъй прилежно.

 

- Ти носиш маска от клишета, потиш се, трудно дишаш,

но пазиш си авторитета, пък даже и да замиришеш.
 

- В ръката ти бутилка вино, отпиваш и се чувстваш по-щастлив,

в началото като дете наивно, а после по пиянски уродлив.

 

- Часовник на ръката си поставил, отмерваш миналото време,  

и всичко що не си забравил е твойто страшно, тежко бреме.

 

- Пленен си от тъга и страхове, пред многото посоки.

Сърцето ти посочва пътя, но ти се чудиш – на къде? 

 

- Не се чуди къде се озоваваш, нима водач не беше ти? 

Забрави ли, че ти си този който, пред тебе винаги върви.

 

 - Ти падаш, ставаш, падаш ... Падаш!.Заблудата те тегли тъй изкусно, 

Че с всеки ден фалшиво лустро, на суетата се предаваш.  

 

- Забравил ли си колко пъти, се наблюдаваш тъжно отстрани, 

и колко много ти се иска, тоз пътник жалък да не бъдеш ти?..

.......................................................................................................

Защо ме гледаш със почуда? Какво до тук не проумя? 

Нима си мислиш, че съм луда или удобно онемя?

 

Ирина Пандева

2014

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Irina Pandeva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....