Вдъхновено презрение
- Удобно ли ти е в палтенцето от его, зави ли се добре?
Преметна ли и шалчето над него? Навънка духат силни ветрове..?
- Едва се различаваш сред тълпата, навлечена с кожуси от лъжи.
Вървиш наравно с тях и се оплакваш, в устата ти са все пари.
- А уж отворил си очите, но нищичко наоколо не виждаш.
Не искаш и да ме попиташ, потъвайки в лъжи!
- Навярно ти горчи в устата цигарата забрава.
Ти докога ще се оплиташ, това не те ли задушава?
- Събираш камъни по пътя, с които да се пазиш от злини,
едвам се движиш и залиташ, че всеки камък ти тежи.
- Помъкнал си една торба заблуди, и гордо носиш я на рамене,
но охкаш, пъшкаш, много ти е трудно да носиш "чужди" грехове.
- Джобовете тежат ти много, напълнил си ги с каменна отрова,
която знам, че няма да изхвърлиш, нима ще я замъкнеш в гроба?..
- Отровата е суетата, от малък дето я отглеждаш.
Така заместваш красотата, но си я пазиш тъй прилежно.
- Ти носиш маска от клишета, потиш се, трудно дишаш,
но пазиш си авторитета, пък даже и да замиришеш.
- В ръката ти бутилка вино, отпиваш и се чувстваш по-щастлив,
в началото като дете наивно, а после по пиянски уродлив.
- Часовник на ръката си поставил, отмерваш миналото време,
и всичко що не си забравил е твойто страшно, тежко бреме.
- Пленен си от тъга и страхове, пред многото посоки.
Сърцето ти посочва пътя, но ти се чудиш – на къде?
- Не се чуди къде се озоваваш, нима водач не беше ти?
Забрави ли, че ти си този който, пред тебе винаги върви.
- Ти падаш, ставаш, падаш ... Падаш!.Заблудата те тегли тъй изкусно,
Че с всеки ден фалшиво лустро, на суетата се предаваш.
- Забравил ли си колко пъти, се наблюдаваш тъжно отстрани,
и колко много ти се иска, тоз пътник жалък да не бъдеш ти?..
.......................................................................................................
Защо ме гледаш със почуда? Какво до тук не проумя?
Нима си мислиш, че съм луда или удобно онемя?
Ирина Пандева
2014
© Irina Pandeva All rights reserved.
Интересно е и ми хареса! Поздрави!