7.12.2016 г., 13:54

Вдъхновено презрение

760 0 5

 - Удобно ли ти е в палтенцето от его, зави ли се добре? 

Преметна ли и шалчето над него? Навънка духат силни ветрове..?     

 

- Едва се различаваш сред тълпата, навлечена с кожуси от лъжи. 

Вървиш наравно с тях и се оплакваш, в устата ти са все пари.  

 

- А уж отворил си очите, но нищичко наоколо не виждаш.

Не искаш и да ме попиташ, потъвайки в лъжи!

 

- Навярно ти горчи в устата цигарата забрава.

Ти докога ще се оплиташ, това не те ли задушава? 

 

- Събираш камъни по пътя, с които да се пазиш от злини, 

едвам се движиш и залиташ, че всеки камък ти тежи. 

 

- Помъкнал си една торба заблуди, и гордо носиш я на рамене,

но охкаш, пъшкаш, много ти е трудно да носиш "чужди" грехове.

 

- Джобовете тежат ти много, напълнил си ги с каменна отрова, 

която знам, че няма да изхвърлиш, нима ще я замъкнеш в гроба?.. 

 

- Отровата е суетата, от малък дето я отглеждаш.

Така заместваш красотата, но си я пазиш тъй прилежно.

 

- Ти носиш маска от клишета, потиш се, трудно дишаш,

но пазиш си авторитета, пък даже и да замиришеш.
 

- В ръката ти бутилка вино, отпиваш и се чувстваш по-щастлив,

в началото като дете наивно, а после по пиянски уродлив.

 

- Часовник на ръката си поставил, отмерваш миналото време,  

и всичко що не си забравил е твойто страшно, тежко бреме.

 

- Пленен си от тъга и страхове, пред многото посоки.

Сърцето ти посочва пътя, но ти се чудиш – на къде? 

 

- Не се чуди къде се озоваваш, нима водач не беше ти? 

Забрави ли, че ти си този който, пред тебе винаги върви.

 

 - Ти падаш, ставаш, падаш ... Падаш!.Заблудата те тегли тъй изкусно, 

Че с всеки ден фалшиво лустро, на суетата се предаваш.  

 

- Забравил ли си колко пъти, се наблюдаваш тъжно отстрани, 

и колко много ти се иска, тоз пътник жалък да не бъдеш ти?..

.......................................................................................................

Защо ме гледаш със почуда? Какво до тук не проумя? 

Нима си мислиш, че съм луда или удобно онемя?

 

Ирина Пандева

2014

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Irina Pandeva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...