- Удобно ли ти е в палтенцето от его, зави ли се добре? 

Преметна ли и шалчето над него? Навънка духат силни ветрове..?     

- Едва се различаваш сред тълпата, навлечена с кожуси от лъжи. 

Вървиш наравно с тях и се оплакваш, в устата ти са все пари.  

- А уж отворил си очите, но нищичко наоколо не виждаш.

Не искаш и да ме попиташ, потъвайки в лъжи!

- Навярно ти горчи в устата цигарата забрава.

Ти докога ще се оплиташ, това не те ли задушава? 

- Събираш камъни по пътя, с които да се пазиш от злини, 

едвам се движиш и залиташ, че всеки камък ти тежи. 

- Помъкнал си една торба заблуди, и гордо носиш я на рамене,

но охкаш, пъшкаш, много ти е трудно да носиш "чужди" грехове.

- Джобовете тежат ти много, напълнил си ги с каменна отрова, 

която знам, че няма да изхвърлиш, нима ще я замъкнеш в гроба?.. 

- Отровата е суетата, от малък дето я отглеждаш.

Така заместваш красотата, но си я пазиш тъй прилежно.

- Ти носиш маска от клишета, потиш се, трудно дишаш,

но пазиш си авторитета, пък даже и да замиришеш.
 

- В ръката ти бутилка вино, отпиваш и се чувстваш по-щастлив,

в началото като дете наивно, а после по пиянски уродлив.

- Часовник на ръката си поставил, отмерваш миналото време,  

и всичко що не си забравил е твойто страшно, тежко бреме.

- Пленен си от тъга и страхове, пред многото посоки.

Сърцето ти посочва пътя, но ти се чудиш – на къде? 

- Не се чуди къде се озоваваш, нима водач не беше ти? 

Забрави ли, че ти си този който, пред тебе винаги върви.

 - Ти падаш, ставаш, падаш ... Падаш!.Заблудата те тегли тъй изкусно, 

Че с всеки ден фалшиво лустро, на суетата се предаваш.  

- Забравил ли си колко пъти, се наблюдаваш тъжно отстрани, 

и колко много ти се иска, тоз пътник жалък да не бъдеш ти?..

.......................................................................................................

Защо ме гледаш със почуда? Какво до тук не проумя? 

Нима си мислиш, че съм луда или удобно онемя?

Ирина Пандева

2014