9 jun 2025, 23:22

Вече ми харесва да работя

359 2 6

Вече ми омръзна да лентяйствам! Но пък съм още добре!

Вярно, годините оказват влияние, който иска да разбере!

Сега се правя, че съм забравил годините на младостта...

Не вярвайте на души корави...Те грижи не ще ви спестят!

Росинант подритва нервно! Санчо Панса е пък на оня плаж,

където рекламира наперен, че не е вече моят верен страж!

Вече ми дойде до над шлема! Ризницата за коня ми е хомот...

Да си призная, не ми дреме, че Дулцинея с евро играе белот!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за коментара, Дора!
    Когато човек се шегува със себе си,трудно може да се отърси от всекидневието си...
    Хубаво е, да надраснем желанията си!😂
  • Чудесен стих, Стойчо! Зад хумора прозират много истини и буквално дори ни бодат в очите ...Поздравявам те!
  • Благодаря за коментарите и оценките,Живко, Младен и Миночка!
    Живко, вятърните мелници са нашите непримирими предразсъдъци.
    Младен,нашата цивилизация, щом загуби чувство за хумор и..."продължава политиката със средствата на войната "!
    Миночка,ще свикнем!
    Всъщност има сблъсък между страхове и съмнения в обществото...
  • Много хубав, лаконичен стих, Стойчо!
    Ще свикнем и еврото, стига да сме живи и здрави.
  • "Вече ми омръзна да лентяйствам! Но пък съм още добре!
    Вярно, годините оказват влияние, който иска да разбере!
    Сега се правя, че съм забравил годините на младостта...
    Не вярвайте на души корави...Те грижи не ще ви спестят!"

    Въпреки игривата и на места шеговита интонация, този прекрасен стих е носталгично красив!
    Заради Росинант и Санчо Панса, както и заради:

    "Вече ми дойде до над шлема! Ризницата за коня ми е хомот...
    Да си призная, не ми дреме, че Дулцинея с евро играе белот!",

    вниманието ни се съсредоточава върху благородния идалго Дон Кихот. При това с пълно основание. Стихотворение, базирано на словесно изящество и безупречна лаконичност. Поздравление, Стойчо!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...