Jun 9, 2025, 11:22 PM

Вече ми харесва да работя

357 2 6

Вече ми омръзна да лентяйствам! Но пък съм още добре!

Вярно, годините оказват влияние, който иска да разбере!

Сега се правя, че съм забравил годините на младостта...

Не вярвайте на души корави...Те грижи не ще ви спестят!

Росинант подритва нервно! Санчо Панса е пък на оня плаж,

където рекламира наперен, че не е вече моят верен страж!

Вече ми дойде до над шлема! Ризницата за коня ми е хомот...

Да си призная, не ми дреме, че Дулцинея с евро играе белот!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за коментара, Дора!
    Когато човек се шегува със себе си,трудно може да се отърси от всекидневието си...
    Хубаво е, да надраснем желанията си!😂
  • Чудесен стих, Стойчо! Зад хумора прозират много истини и буквално дори ни бодат в очите ...Поздравявам те!
  • Благодаря за коментарите и оценките,Живко, Младен и Миночка!
    Живко, вятърните мелници са нашите непримирими предразсъдъци.
    Младен,нашата цивилизация, щом загуби чувство за хумор и..."продължава политиката със средствата на войната "!
    Миночка,ще свикнем!
    Всъщност има сблъсък между страхове и съмнения в обществото...
  • Много хубав, лаконичен стих, Стойчо!
    Ще свикнем и еврото, стига да сме живи и здрави.
  • "Вече ми омръзна да лентяйствам! Но пък съм още добре!
    Вярно, годините оказват влияние, който иска да разбере!
    Сега се правя, че съм забравил годините на младостта...
    Не вярвайте на души корави...Те грижи не ще ви спестят!"

    Въпреки игривата и на места шеговита интонация, този прекрасен стих е носталгично красив!
    Заради Росинант и Санчо Панса, както и заради:

    "Вече ми дойде до над шлема! Ризницата за коня ми е хомот...
    Да си призная, не ми дреме, че Дулцинея с евро играе белот!",

    вниманието ни се съсредоточава върху благородния идалго Дон Кихот. При това с пълно основание. Стихотворение, базирано на словесно изящество и безупречна лаконичност. Поздравление, Стойчо!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...