9.06.2025 г., 23:22

Вече ми харесва да работя

348 2 6

Вече ми омръзна да лентяйствам! Но пък съм още добре!

Вярно, годините оказват влияние, който иска да разбере!

Сега се правя, че съм забравил годините на младостта...

Не вярвайте на души корави...Те грижи не ще ви спестят!

Росинант подритва нервно! Санчо Панса е пък на оня плаж,

където рекламира наперен, че не е вече моят верен страж!

Вече ми дойде до над шлема! Ризницата за коня ми е хомот...

Да си призная, не ми дреме, че Дулцинея с евро играе белот!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за коментара, Дора!
    Когато човек се шегува със себе си,трудно може да се отърси от всекидневието си...
    Хубаво е, да надраснем желанията си!😂
  • Чудесен стих, Стойчо! Зад хумора прозират много истини и буквално дори ни бодат в очите ...Поздравявам те!
  • Благодаря за коментарите и оценките,Живко, Младен и Миночка!
    Живко, вятърните мелници са нашите непримирими предразсъдъци.
    Младен,нашата цивилизация, щом загуби чувство за хумор и..."продължава политиката със средствата на войната "!
    Миночка,ще свикнем!
    Всъщност има сблъсък между страхове и съмнения в обществото...
  • Много хубав, лаконичен стих, Стойчо!
    Ще свикнем и еврото, стига да сме живи и здрави.
  • "Вече ми омръзна да лентяйствам! Но пък съм още добре!
    Вярно, годините оказват влияние, който иска да разбере!
    Сега се правя, че съм забравил годините на младостта...
    Не вярвайте на души корави...Те грижи не ще ви спестят!"

    Въпреки игривата и на места шеговита интонация, този прекрасен стих е носталгично красив!
    Заради Росинант и Санчо Панса, както и заради:

    "Вече ми дойде до над шлема! Ризницата за коня ми е хомот...
    Да си призная, не ми дреме, че Дулцинея с евро играе белот!",

    вниманието ни се съсредоточава върху благородния идалго Дон Кихот. При това с пълно основание. Стихотворение, базирано на словесно изящество и безупречна лаконичност. Поздравление, Стойчо!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...