Вече не плюй!

Poesía » Otra

1K 0 13

Какво виждаш, когато ми гледаш в душата?!

Какъв цвят са очите И?

Погледни по-навътре до дъното!

Какъв цвят има сълзата?

Какъв аромат вятърът носи?

А щом те ощипят чувстваш ли болка?

Броят се на пръсти въпросите.

В деня се разпръскват осколките.

По въздуха ходя, Боже помилуй!

Къде ми остана земята?!

Само те моля, вече не плюй,

недей да ми храчиш в душата!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

anahid (Анахид Чальовска)

Пак поставяш въпроси, Зем!

2009-10-06T20:43:45+03:00
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Благодаря ви! Зем.

2009-10-04T12:54:52+03:00
Вирго99 (Ася Толедо)

Хубаво е много,Краси!Поздрав!

2009-10-04T11:13:38+03:00
natalia (Наталия Божилова)

няма какво да кажа повече.. поздрав за страхотния стих

2009-10-03T23:41:58+03:00
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Надменноста ,момичета, самотурянето на пиедестал, те ме заплюха...а п...четата дето разпушукаха огъня сега са в миша дупка. Това е.
Благодаря ви!
Зем.

2009-10-03T21:22:55+03:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0