3.10.2009 г., 8:59

Вече не плюй!

1K 0 13

Какво виждаш, когато ми гледаш в душата?!

Какъв цвят са очите И?

Погледни по-навътре до дъното!

Какъв цвят има сълзата?

Какъв аромат вятърът носи?

А щом те ощипят чувстваш ли болка?

Броят се на пръсти въпросите.

В деня се разпръскват осколките.

По въздуха ходя, Боже помилуй!

Къде ми остана земята?!

Само те моля,  вече не плюй,

недей да ми храчиш в душата!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....