ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
3.10.2009 г., 8:59

Вече не плюй!

1K 0 13

Какво виждаш, когато ми гледаш в душата?!

Какъв цвят са очите И?

Погледни по-навътре до дъното!

Какъв цвят има сълзата?

Какъв аромат вятърът носи?

А щом те ощипят чувстваш ли болка?

Броят се на пръсти въпросите.

В деня се разпръскват осколките.

По въздуха ходя, Боже помилуй!

Къде ми остана земята?!

Само те моля,  вече не плюй,

недей да ми храчиш в душата!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.2K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.8K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.4K 5.0