ххх
“Хочешь, не хочешь – дам тебе знак!
Спор наш не кончен – а только начат!”
Марина Цветаева
Вече се знаем. До дъно се знаем.
Жалък те прави страхът.
Толкова думи, взети назаем.
Толкова зла тишина.
Ето ти ножа, ето и хляба –
давам ти цялата власт.
Хайде, започвай! Без колебание!
Раздавай – надежда, страст!
Можеш ли още да бъдеш щедър?
Дай да опитаме, а?
Ама, внимавай! Както си режеш,
ще си отрежеш ръка.
Много са гладните. Залък – за всеки!
Бил ли си някога слаб?
Хлябът, на колкото да го нарежеш,
винаги си е хляб!
Цял си остава – даже в трохата.
Вечност е пил от пръстта.
Ножът за него не е заплаха.
Нито присъда. Ни гняв.
Сигурно никак не ти се нравя?
Аз не си правя шега.
Ето ти ножа. Но не забравяй –
смъртни сме! Като снега.
© Татяна Любенова Todos los derechos reservados