30 сент. 2009 г., 13:23

Вече се знаем

937 0 9

ххх

 

           “Хочешь, не хочешь – дам тебе знак!

            Спор наш  не кончен – а только начат!”

                             Марина Цветаева

 

Вече се знаем. До дъно се знаем.

Жалък те прави страхът.

Толкова думи, взети назаем.

Толкова зла тишина.

Ето ти ножа, ето и хляба –

давам ти цялата власт.

Хайде, започвай! Без колебание!

Раздавай – надежда, страст!

Можеш ли още да бъдеш щедър?

Дай да опитаме, а?

Ама, внимавай! Както си режеш,

ще си отрежеш ръка.

Много са гладните. Залък – за всеки!

Бил ли си някога слаб?

Хлябът, на колкото да го нарежеш,

винаги си е хляб!

Цял си остава – даже в трохата.

Вечност е пил от пръстта.

Ножът за него не е заплаха.

Нито присъда. Ни гняв.

Сигурно никак не ти се нравя?

Аз не си правя шега.

Ето ти ножа. Но не забравяй –

смъртни сме! Като снега.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Татяна Любенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...