30.09.2009 г., 13:23 ч.

Вече се знаем 

  Поезия
738 0 9

ххх

 

           “Хочешь, не хочешь – дам тебе знак!

            Спор наш  не кончен – а только начат!”

                             Марина Цветаева

 

Вече се знаем. До дъно се знаем.

Жалък те прави страхът.

Толкова думи, взети назаем.

Толкова зла тишина.

Ето ти ножа, ето и хляба –

давам ти цялата власт.

Хайде, започвай! Без колебание!

Раздавай – надежда, страст!

Можеш ли още да бъдеш щедър?

Дай да опитаме, а?

Ама, внимавай! Както си режеш,

ще си отрежеш ръка.

Много са гладните. Залък – за всеки!

Бил ли си някога слаб?

Хлябът, на колкото да го нарежеш,

винаги си е хляб!

Цял си остава – даже в трохата.

Вечност е пил от пръстта.

Ножът за него не е заплаха.

Нито присъда. Ни гняв.

Сигурно никак не ти се нравя?

Аз не си правя шега.

Ето ти ножа. Но не забравяй –

смъртни сме! Като снега.

© Татяна Любенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??