30.09.2009 г., 13:23

Вече се знаем

935 0 9

ххх

 

           “Хочешь, не хочешь – дам тебе знак!

            Спор наш  не кончен – а только начат!”

                             Марина Цветаева

 

Вече се знаем. До дъно се знаем.

Жалък те прави страхът.

Толкова думи, взети назаем.

Толкова зла тишина.

Ето ти ножа, ето и хляба –

давам ти цялата власт.

Хайде, започвай! Без колебание!

Раздавай – надежда, страст!

Можеш ли още да бъдеш щедър?

Дай да опитаме, а?

Ама, внимавай! Както си режеш,

ще си отрежеш ръка.

Много са гладните. Залък – за всеки!

Бил ли си някога слаб?

Хлябът, на колкото да го нарежеш,

винаги си е хляб!

Цял си остава – даже в трохата.

Вечност е пил от пръстта.

Ножът за него не е заплаха.

Нито присъда. Ни гняв.

Сигурно никак не ти се нравя?

Аз не си правя шега.

Ето ти ножа. Но не забравяй –

смъртни сме! Като снега.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Любенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...