Sep 30, 2009, 1:23 PM

Вече се знаем

  Poetry
939 0 9

ххх

 

           “Хочешь, не хочешь – дам тебе знак!

            Спор наш  не кончен – а только начат!”

                             Марина Цветаева

 

Вече се знаем. До дъно се знаем.

Жалък те прави страхът.

Толкова думи, взети назаем.

Толкова зла тишина.

Ето ти ножа, ето и хляба –

давам ти цялата власт.

Хайде, започвай! Без колебание!

Раздавай – надежда, страст!

Можеш ли още да бъдеш щедър?

Дай да опитаме, а?

Ама, внимавай! Както си режеш,

ще си отрежеш ръка.

Много са гладните. Залък – за всеки!

Бил ли си някога слаб?

Хлябът, на колкото да го нарежеш,

винаги си е хляб!

Цял си остава – даже в трохата.

Вечност е пил от пръстта.

Ножът за него не е заплаха.

Нито присъда. Ни гняв.

Сигурно никак не ти се нравя?

Аз не си правя шега.

Ето ти ножа. Но не забравяй –

смъртни сме! Като снега.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Татяна Любенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...