3 dic 2009, 19:22

Вечер

  Poesía
1.5K 1 11

                                                                              "... Когото чаках, не пристигна,

                                                                                   когото трябваше - не чух. "

                                                                                               Андрей Андреев

 

                         Вечер

 

Тази вечер е като другите.

Небето в мен притъмня.

Неказани  си замръкнаха думите,

във нечутата тишина.

 

Въпросите в мене са минимум

и времето бързо расте.

Загърбило всичкото минало,

скрито във мойто сърце.

 

А как са ми нужни ръцете ти!

И синьото в твойте очи.

И онзи, прекрасният шепот,

от който душата боли.

 

И тази вечер е като другите.

Чакам те в тишина.

И тази вечер си другаде...

Не дойде. Не прости любовта.

 

                           03.12.09

    Венцислав Янакиев

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венцислав Янакиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!

    Време е за ,,Тази вечер не като другите''

  • Не бих устояла да не простя на такъв стих.
    Много е нежно.
    Поздрави!
  • "И тази вечер си другаде...
    Не дойде. Не прости любовта"
    Тъжна красота !
    Поздравления, приятелю - много, много хубав стих си написал!
  • От стиховете ти душата наистина боли. Толкова чисто, крехко и ранимо е чувството в тях. Благодаря ти за тази споделеност, за фината естетика на словото ти!
  • Не знам колко са въпросите,но дано отговорите да са достатъчни.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...